Какво означава „ислям“

Арабската дума ислям произлиза от корена силм (селм), който означава да бъдеш спасен, да се покориш, да се предадеш и да сключиш мир.1 Мюсюлманин е онзи, който се покорява на Единия Бог.

Според исляма всички пратеници от Адам до Мухаммад са проповядвали една и съща вяра в Единия Бог. Затова ислямът не смята себе си за нова религия.1 Ето какво казва Коранът.

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“
(Коран, 21:25)2

Единството на Бог

Основата на исляма е тевхид, убеждението, прието с ум и сърце, че Бог е един и единствен в Своята същност и в Своите качества и че само Той заслужава поклонение.3 Без тевхид всичко останало във вярата губи смисъла си.

Кажи [о, Мухаммад]: „Той е Аллах, Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.“
(Коран, 112:1–4)2

Противоположното на тевхид е ширк, придаването на съдружници на Бог.3 Ширк е например да се покланяш на нещо, сътворено от Бог, да молиш Бог за опрощение чрез посредник или да приписваш Божии качества на хора и предмети.

Кой е Аллах

Аллах е името на Единия Бог, Създателя и Управителя на всичко съществуващо.4 Според едно от най-разпространените обяснения думата е съставена от арабския определителен член ал и илях („бог“) и означава „Богът“. Тя няма множествено число нито в арабския, нито в езиците на другите мюсюлмански народи.4

Аллах няма съдружници, равни и съперници. Той няма баща, майка, синове, дъщери или съпруга. Човек се обръща към Него пряко, без посредник. Той не се нуждае от ничие поклонение и не зависи от никого и от нищо.

Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.
(Коран, 42:11)2

Стълбовете на вярата

Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] „Разлика не правим между никого от Неговите пратеници.“
(Коран, 2:285)2

В известния хадис, в който ангелът Джебраил пита Пратеника какво е вярата, тя е описана чрез шест стълба.56

  1. Вяра в Аллах, единствения Създател, на Когото единствено се служи.
  2. Вяра в ангелите.
  3. Вяра в низпосланите писания, тоест в Тората, Псалмите (Зебур) и Евангелието в първоначалния им вид, както и в Корана.
  4. Вяра във всички пратеници, от Адам през Ной, Авраам, Исмаил, Исаак, Яков, Мойсей и Исус до последния пратеник Мухаммад (мир на всички тях). Всички те са призовавали хората да служат единствено на Създателя.
  5. Вяра в Съдния ден.
  6. Вяра в предопределението, тоест че и доброто, и злото стават със знанието и волята на Аллах.

Стълбовете на исляма

Пратеникът е казал, че ислямът е изграден върху пет основи.7

  1. Шехадет, свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммад е Негов раб и пратеник.8
  2. Намаз, молитвата пет пъти на ден.9
  3. Зекят, задължителната годишна милостиня от имуществото.10
  4. Оруч, постът през месец Рамазан.11
  5. Хадж, поклонението в Мека веднъж в живота за всеки, който има възможност.12

Без принуда във вярата

Няма принуждение в религията.
(Коран, 2:256)2

О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.
(Коран, 49:13)2

Ако искате да научите повече, в нашата библиотека ще намерите безплатни книги за исляма на български и на много други езици.

Footnotes

  1. Mustafa Sinanoğlu, Ömer Faruk Harman и др., „İslâm“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 23, с. 1–15. https://islamansiklopedisi.org.tr/islam ↩ ↩2

  2. Цитатите от Корана са по превода на смисъла от Цветан Теофанов. https://tanzil.net/#trans/bg.theophanov/1:1 ↩ ↩2 ↩3 ↩4 ↩5 ↩6

  3. Mevlüt Özler и др., „Tevhid“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 41, с. 18–24. https://islamansiklopedisi.org.tr/tevhid ↩ ↩2

  4. Bekir Topaloğlu, „Allah“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 2, с. 471–498. https://islamansiklopedisi.org.tr/allah ↩ ↩2

  5. Ал-Бухари, „Иман“, 37; Муслим, „Иман“, 1–7. ↩

  6. Mustafa Sinanoğlu и др., „İman“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 22, с. 212–219. https://islamansiklopedisi.org.tr/iman ↩

  7. Ал-Бухари, „Иман“, 1–2; Муслим, „Иман“, 19–22. ↩

  8. İlyas Çelebi, „Kelime-i Şehâdet“, TDV İslâm Ansiklopedisi, доп. т. 2, с. 36–37. https://islamansiklopedisi.org.tr/kelime-i-sehadet ↩

  9. M. Kâmil Yaşaroğlu, „Namaz“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 32, с. 350–357. https://islamansiklopedisi.org.tr/namaz ↩

  10. Mehmet Erkal, „Zekât“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 44, с. 197–207. https://islamansiklopedisi.org.tr/zekat ↩

  11. Ali İhsan Yitik, İbrahim Kâfi Dönmez, „Oruç“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 33, с. 414–425. https://islamansiklopedisi.org.tr/oruc ↩

  12. Ömer Faruk Harman и др., „Hac“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 14, с. 382–397. https://islamansiklopedisi.org.tr/hac ↩